За мой голям срам не съм чела Маркес, признавам си. Започнах да чета преди доста години „Сто години самота“, но така и не я дочетох.
А „Любов по време на холера“ дори не съм започвала. Не е било времето, не ми е било нужно да я прочета, или не ми е попадала. Винаги съм си мислела, че както и срещите с хората, така и всяка книга, която четем попада при нас в точния момент. Щом не съм я „срещнала“ досега, значи не е трябвало и не съм била готова за нея.
Сега, като разбрах, че има вече и филм по тази книга, пропускът ми изглежда особено голям.
Никога не съм си правила списък – от сорта на – Книгите, които трябва да прочета. И продължавам да мисля, че няма нужда – те сами идват при мен, когато им дойде времето.
На тази книга – „Любов по време на холера“ явно сега е момента.
Cuando alguien se va, el que se queda
Sufre mas…
Когато някой си отива, този който остава
страда повече.. Това е от песента към филма – La despedida / Сбогуване/ и Шакира, естествено:))
