Далече съм.
Толкова съм далече от всичко, което бях само преди година. Дори не знам дали съм същата.
Бягах… дали от себе си или от хората и местата, не знам. Знам само, че ми беше нужно.
А сега съм далече. Дори от онзи мост, на който спасявах душата си. Господи, колко ми липсва това. Липсва ми спокойствието да знам, че мога по всяко време да събера душата си и да бъда цяла. Направих грешката да търся частица от себе си в нечии други очи. Видях там само отражението на собствените си възторзи. А това не е любов.
Далече съм. Толкова далеч, колкото може да избяга човек от себе си… когато никога не си е позволявал да бъде себе си съвсем. Сега съм си аз. Толкова, колкото трябва да бъда. Без маските, които другите искаха да виждат в мен.
Далече съм. Сбъдвам мечтите си. До последната – този път аз ще съм на белия кон.
Рицарите измряха.
