Изгубих си пътя…
Свърнах накриво.
Осиротяла душата ми плаче.
Пак стъпвам в облаци, но вече са сиви…
И пак зад гърба ми дебне палача…
Тъжна се лутам….Над мен е сумрак…
Но събирам парченца надежда.
Ще оцелявам. За кой ли път пак….
Няма назад да поглеждам.
Пак ще се съмне. Ще се къпя в зората.
Ти ще бъдеш ли моето слънце?
Ще ти дам и любов, и живот . Без остатък,
твои са – до последното зрънце..
