Вятърът да развява косите ми, слънцето да се отразява в очите ми, в краката ми да плискат вълните, разбиващи се върху палубата на яхта, ефирно носеща се по вълните на Карибско море… Най -нежните ръце на света да ме прегръщат…Хоризонт, зад който няма бряг… Залез, който да няма край…
Може и да не е пиратски кораб, може и любимият ми да не е Джак Спароу, може и да не е Карибско море… Може и без това.
Но ръцете на любимият ми мъж – около мен – и аз, заключена в тази клетка завинаги… Без това не може.
