Има една врата, през която всеки от нас ще премине… Рано или късно, все някой ден ще направим последната крачка и ще престанем да крачим по тази земя.
Днес разбрах, че вчера е починал мой колега. Инсулт. Не беше млад, но и не беше твърде стар. Имаше още дни пред себе си. Просто ако работиш като учител в сегашно време рано или късно плащаш висока цена – или здраве, или нерви, или …както се оказва – живот.
След един твърде наситен с емоционалност, упреци,неприятни думи и обвинения съвет, един човек плати със собствения си живот. Не ми беше близък, не го познавах добре. Но настърхнах, като си помислих, че на негово място може да е всеки от нас. Всеки, който е толкова емоционален, че приема работата си твърде лично. Плаках за него, защото беше добър човек.
Мир на душата му.
Докато дойде мигът да премина онази – последната врата за мен – няма да спра да си мисля колко е прекрасен всъщност светът. И как не искам да пропусна нито миг и нито минута щастие, което бих могла да имам.
Да направя нещата, които не съм, но бих искала. Да сбъдна някоя от мечтите си точно сега, защото не знам докога ще има утре.
Да подаря любов на някого, който я заслужава.
Да приема да бъда обичана без страх, че няма да има утре…
Защото светът е прекрасен…
