…ограничаване на бюджета… икономии…съкращаване на разходите…подпиши се тук… не се притеснявай, на 15-ти септември пак ще те назначи, това е само за лятото…и аз бях така миналата година…дай си телефона, да държим връзка…не е лично, не го мисли…не, че е недоволна от теб, виж още колко колеги съкращава… това е то – делегиран бюджет…никой не е застрахован…
Не ми пука, повтарям си го, но това не ми помага изобщо. Пак се чувствам толкова зле при мисълта, че пак ми предстои същото ходене по мъките, търсенето на нова работа не е сред любимите ми за правене неща… И ми пука, и то много.
Не е лично…
Свикнала съм да приемам всичко лично – защото се случва на мен, как няма да е лично.
Обидно ми е, когато става по административен и бюрократски път. Когато ми го казва посредник, който няма нищо общо с решението. Когато гледат на теб като на предмет, инструмент, а не като човек, който има емоции, чувства и някакви нужди. И това го прави някой, който само преди десетина дни каза – Колеги, не влагайте толкова емоции, не си причинявайте сами допълнителен стрес… Колко лицемерно…
Място не мога да си намеря сега…
А децата ми подариха днес бели гладиоли… Как да не се разрева…
