cobarde

Страх те е. Толкова те е страх да ме погледнеш в очите, че започваш да ме измисляш.

Не съм аз. И не съм там.

И никога не съм била. Докога ще надничаш в очите на всяка срещната…

Не са зелени, казах ти. Само понякога позеленяват, като ми е тъжно и плача. И кафяви не са, не винаги – само когато съм добричка и гальовна.

Ако видиш златните точици в очите ми – да знаеш, че съм влюбена.

Сега пак ще хукнеш да ме търсиш, нали…

Страхливец…

Страх те е какво ще кажа, ако…

Адрес за TrackBack към публикацията: http://enamorada.wordpress.com/2008/06/30/cobarde/trackback/

RSS хранилка за коментарите по тази публикация.

Leave a Comment