Сърцето спи.
Не иска да се буди…
Изстинало да иска нови дни,
в които
отчаяно да тръпне и боли,
пулсиращо да изгори със викове…
Душата ври.
Не иска да замръзва
В студени дни от самота,
в които
немилвана, нетърсена дори,
изгаряща очаква светлината…
очакване
Адрес за TrackBack към публикацията: http://enamorada.wordpress.com/2009/02/26/%d0%be%d1%87%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5/trackback/
