ден, в който да се родиш

Не остарявам.

В очите ми свети

все същата светла дъга.

С нови бръчки

и стари гримаси

всяка буря успявам

да преборя и укротя.

Не се сломявам.

Нося същия пламък –

от комета блестяща следа

Искам от всичко.

По много.

Сега.

Искам огън и жупел в душата.

жар в кръвта…

И огниво за  клада….

Ако днес е любов

до последна искра да горя…

сън…

Пукнатината в мен набъбва и расте.

Изтръгната до корен без остатък

съдбата ми, разцепена на две -

до вчера…. и от днес нататък.

Събирам във ръцете си света –

затварям в шепите си Ад и Еден,

за да спася душата си за любовта

….или да я погребвам непотребна.

Издигам пред сърцето си стена…

А в мен треперят светли пеперуди…

Така започва – казват – Любовта…

Ако това е сън – не искам да се будя….

femme like me

Ще спра сърцето си.

Не искам да боли,

когато с нежни думи ме наричаш.

Ще кажа на устата да мълчи

И да не казва колко те обича.

Ще спра душата си.

Не искам да лети,

когато казваш, че съм само твоя.

Ще замразя очите си във лед,

за да не срещна твоя поглед.

Отричайки от всичко

ще умирам…

И ако ти разпръсваш

някак полумрака,

възкръсвайки до мен да те намирам,

ще знам, че само теб съм чакала…

очакване

Сърцето спи.

Не иска да се буди…

Изстинало да иска нови дни,

в които

отчаяно да тръпне и боли,

пулсиращо да изгори със викове…

Душата ври.

Не иска да замръзва

В студени дни от самота,

в които

немилвана, нетърсена дори,

изгаряща очаква светлината…

докато

Докато мога все още
към луната да тичам….
докато някъде там
ще ме чакат звезди….
докато упорито запазвам
любовта – дето все ме крепи…

все ще имам надежда…
че пак ще обичам….

salvation

Виждах я в огледалото. Не исках да я гледам, но погледът ми все натам отиваше. Вратата на гардероба зееше отворена и бялата рокля се виждаше в дъното му. В сумрака на стаята дори не изглеждаше, че е бяла, а смътно преливаше в гълъбово.

Трябваше да я изхвърля… Или още по- добре – да я изгоря.

Да не бях си я вземала обратно. Огън ми гори душата като я погледна.

Все ме тегли да я облека и да сe запилея в горите.

Да не се връщам.

Отказа се от нея, нали се отказа, не я гледай сега…

Не съм се отказала, щом още я пазя, значи не съм.

На него показа ли я? Той нали знае…

Знае. И пак ме иска, нищо, че съм такава.

Чудна работа, знае и пак иска да те види в нея. Не знае ли, че повече няма да те види…

Знае, ама такива са мъжете – все искат непостижимото. Искат да задържат в ръце пясъка от пустинята, водата от морето, птиците от небето…

Не я гледай! Да не я беше оставяла, като толкова искаш.

Като знам, че я имам още и че мога пак да я сложа… като последен изход…

Това си е самоубийство.

Не, това е свобода!

Нали не си го избирала това, нали искаше да имаш избор…Нали затова я остави там.

Да…но нали мога сега да избера…

Но… така може да го загубиш…

Може би,…а може и да спечеля…Все пак е самодивска роба…

не ме наричай с чужди имена

Не ме наричай с чужди имена,
не ми вменявай чужда добродетел.
За теб ще съм последната жена
и върху всички преди мен ще сипя пепел.

Не ме обричай с техните съдби.
Не искай да съм същата. Не мога.
Докато дишам и вървя дори,
ще нося в себе си и дявола и Бога.

Не ми измисляй други имена.
За теб до края на света ще бъда
единствената истинска Жена.
Това, за щастие, е моята присъда.

път

Извървях половината път.
Още толкова ми остава.
(Дано.)
По лицето безмилостно кръст
всяка моя година поставя.
Сякаш времето с криви ножици
нови бръчки по мене изрязва…
Остарява лицето ми, може би,
но душата ми само пораства.

И ме питат – днес ставаш на колко?
Аз оставям на тях да познаят
по усмивката ми – на толкова,

че дори да излъжа не вярват.

така ме обичай

Сложих всичко свое на масата.

Като в покер. Последен залог.

Не блъфирам. Не това е играта.

Ето – дадох ти своя живот.

Всичко мое вземи – любовта ми,

И тъгата вземи, нежността,

Всяка моя усмивка и кървава рана,

И със тях приеми ревността…

Аз съм цяла – така ме обичай!

С всичко лошо и всичко добро.

Аз на хаос от страсти приличам

като ангел и демон в едно.

Аз съм цяла – така ме обичай!

повикай ме

Повикай ме. Зарязвам всичко друго.

И тръгвам да те срещна. Начаса!

Дори в мъглата от любов да се загубя,

Ще те открия само по гласа.

Ще питаш ли кой бързо ме отвлече?

Не питай. Ще избягам на мига.

Сърцето ми е само твое вече,

Очите ми за твоите горят.

Кажи „Ела!“ и вече съм готова

Да прекося безбрежното море,

За да те срещна и отново

Да се разлистя в твоите ръце…