ден, в който да се родиш

Не остарявам.

В очите ми свети

все същата светла дъга.

С нови бръчки

и стари гримаси

всяка буря успявам

да преборя и укротя.

Не се сломявам.

Нося същия пламък –

от комета блестяща следа

Искам от всичко.

По много.

Сега.

Искам огън и жупел в душата.

жар в кръвта…

И огниво за  клада….

Ако днес е любов

до последна искра да горя…

сън…

Пукнатината в мен набъбва и расте.

Изтръгната до корен без остатък

съдбата ми, разцепена на две -

до вчера…. и от днес нататък.

Събирам във ръцете си света –

затварям в шепите си Ад и Еден,

за да спася душата си за любовта

….или да я погребвам непотребна.

Издигам пред сърцето си стена…

А в мен треперят светли пеперуди…

Така започва – казват – Любовта…

Ако това е сън – не искам да се будя….

femme like me

Ще спра сърцето си.

Не искам да боли,

когато с нежни думи ме наричаш.

Ще кажа на устата да мълчи

И да не казва колко те обича.

Ще спра душата си.

Не искам да лети,

когато казваш, че съм само твоя.

Ще замразя очите си във лед,

за да не срещна твоя поглед.

Отричайки от всичко

ще умирам…

И ако ти разпръсваш

някак полумрака,

възкръсвайки до мен да те намирам,

ще знам, че само теб съм чакала…

очакване

Сърцето спи.

Не иска да се буди…

Изстинало да иска нови дни,

в които

отчаяно да тръпне и боли,

пулсиращо да изгори със викове…

Душата ври.

Не иска да замръзва

В студени дни от самота,

в които

немилвана, нетърсена дори,

изгаряща очаква светлината…

докато

Докато мога все още
към луната да тичам….
докато някъде там
ще ме чакат звезди….
докато упорито запазвам
любовта – дето все ме крепи…

все ще имам надежда…
че пак ще обичам….

salvation

Виждах я в огледалото. Не исках да я гледам, но погледът ми все натам отиваше. Вратата на гардероба зееше отворена и бялата рокля се виждаше в дъното му. В сумрака на стаята дори не изглеждаше, че е бяла, а смътно преливаше в гълъбово.

Трябваше да я изхвърля… Или още по- добре – да я изгоря.

Да не бях си я вземала обратно. Огън ми гори душата като я погледна.

Все ме тегли да я облека и да сe запилея в горите.

Да не се връщам.

Отказа се от нея, нали се отказа, не я гледай сега…

Не съм се отказала, щом още я пазя, значи не съм.

На него показа ли я? Той нали знае…

Знае. И пак ме иска, нищо, че съм такава.

Чудна работа, знае и пак иска да те види в нея. Не знае ли, че повече няма да те види…

Знае, ама такива са мъжете – все искат непостижимото. Искат да задържат в ръце пясъка от пустинята, водата от морето, птиците от небето…

Не я гледай! Да не я беше оставяла, като толкова искаш.

Като знам, че я имам още и че мога пак да я сложа… като последен изход…

Това си е самоубийство.

Не, това е свобода!

Нали не си го избирала това, нали искаше да имаш избор…Нали затова я остави там.

Да…но нали мога сега да избера…

Но… така може да го загубиш…

Може би,…а може и да спечеля…Все пак е самодивска роба…

cobarde

Страх те е. Толкова те е страх да ме погледнеш в очите, че започваш да ме измисляш.

Не съм аз. И не съм там.

И никога не съм била. Докога ще надничаш в очите на всяка срещната…

Не са зелени, казах ти. Само понякога позеленяват, като ми е тъжно и плача. И кафяви не са, не винаги – само когато съм добричка и гальовна.

Ако видиш златните точици в очите ми – да знаеш, че съм влюбена.

Сега пак ще хукнеш да ме търсиш, нали…

Страхливец…

Страх те е какво ще кажа, ако…

изгубена…

Изгубих си пътя…

Свърнах накриво.

Осиротяла душата ми плаче.

Пак стъпвам в облаци, но вече са сиви…

И пак зад гърба ми дебне палача…

Тъжна се лутам….Над мен е сумрак…

Но събирам парченца надежда.

Ще оцелявам. За кой ли път пак….

Няма назад да поглеждам.

Пак ще се съмне. Ще се къпя в зората.

Ти ще бъдеш ли моето слънце?

Ще ти дам и любов, и живот . Без остатък,

твои са – до последното зрънце..

la despedida

За мой голям срам не съм чела Маркес, признавам си. Започнах да чета преди доста години „Сто години самота“, но така и не я дочетох.
А „Любов по време на холера“ дори не съм започвала. Не е било времето, не ми е било нужно да я прочета, или не ми е попадала. Винаги съм си мислела, че както и срещите с хората, така и всяка книга, която четем попада при нас в точния момент. Щом не съм я „срещнала“ досега, значи не е трябвало и не съм била готова за нея.
Сега, като разбрах, че има вече и филм по тази книга, пропускът ми изглежда особено голям.
Никога не съм си правила списък – от сорта на – Книгите, които трябва да прочета. И продължавам да мисля, че няма нужда – те сами идват при мен, когато им дойде времето.
На тази книга – „Любов по време на холера“ явно сега е момента.

Cuando alguien se va, el que se queda
Sufre mas…

Когато някой си отива, този който остава
страда повече.. Това е от песента към филма – La despedida / Сбогуване/ и Шакира, естествено:))

искай ме

Искай ме!
Гола, боса и влюбена.
В теб.
Вчера в мислите ти изгубена…
В сърцето ти закотвена от днес.
Само ме искай…
Влюбена, гола и боса…
Затвори очи, пий от мен любовта…

Не задавай излишни въпроси..
Само днес ще съм тук и сега.

Пожелай ме сега!
Влюбена, боса и гола…
Да потъна в най- нежния поглед…
Да изгоря от скрития му огън…
Да потърся изгарящи твоите пръсти
и да искам в нощта да ме галят,
нежно сгушена в теб да потръпвам,
жадни устните ти да ме повалят.

Щом отворя очи да откривам
твоите устни над мене надвесени
Пак ще искам да съм самодива…
Пак светът за мен ще е тесен…